Аденомите на хипофизата
Хипофизата е централният регулатор на жлезите с вътрешна секреция. Разположена е в основата на черепа, защитена от костна структура, наречена турско седло. В близост до нея минават основни артерии на мозъка, както и зрителните нерви. В предния дял на хипофизата се произвеждат хормони, които отговарят за функцията на щитовидната жлеза, надбъбречните и половите жлези, растежа и метаболизма.
Аденомите на хипофизата са доброкачествени образувания, които обиквено произлизат от предния дял. В днешно време, поради достъпността и качеството на технологиите за образна диагностика, честотата на откриването им се покачва. Според различни източници аденомите на хипофизата се срещат при сравнително голям процент от населението – межу 10-20%. В огромната си част обаче, те не дават симптоматика и нямат неблагоприятни последици. Клинично значимите аденоми, т.е. тези които причиняват оплаквания, се наблюдават при 1/1000 души.
Симтомите, до които водят, могат да се дължат, както на размера на аденома, така и на хормоналната секреция, ако има такава. При по-големите аденоми (с размер над 1 см) най-често се наблюдава интензивно главоболие и нарушения в зрението, а ако бъде притисната здравата тъкан на хипофизата, може да се стигне до намалена функция на периферните жлези. Ако има свръхпроизводство на някой от хормоните, настъпват специфични оплаквания и промени. От аденомите с хормонална свръхсекреция най-чести са пролактиномите, които водят до нарушения в цикъла, намалено либидо, еректилна дисфункция съответно при двата пола. Много по-редки са аденомите, които произвеждат растежен хормон. При тях най-типичните промени са нарастване на крайниците и промяна в чертите на лицето. Те настъпват много бавно, поради което обикновено диагнозата се поставя години след първите симптоми. Чести съпътсващи заболявания, които се дължат на високия растежен хормон, са изява на захарен диабет, артериална хипертония, сънна апнея. Сред редките аденоми са и тези, произвеждащи адренокортикотропен хормон, който регулира функцията на надбъбречните жлези. При тях настъпват метаболитни промени, може да се изяви артериална хипертония и промени във външния вид като окръгляне и зачервяване на лицето, лесно ранима кожа и поява на дълбоки червеникави стрии.
Много често аденоми се установяват случайно при образно изследване по повод на други оплаквания. Обикновено при тях няма повишена хормонална секреция. И в двата случая – на аденом, установен случайно, или на аденом, установен поради наличие на типична симптоматика, е нужна консултация с ендокринолог. По този начин могат да се установят всички оплаквания, да се оцени функцията на хипофизата, както в насока намалена, така и на повишена секреция на хипофизните хормони, да се установи наличието на усложнения или придружаващи заболявания и да се подбере най-правилното лечение.
Откриването на хипофизен аденом не е равнозначно на операция. Голяма част от тях могат да се проследяват или да се прилага медикаментозно лечение. От друга страна, при наличие на индикации за хирургична процедура, ендокринологът може да окаже нужната подкрепа на пациентите, за да бъде прието решението и да няма забавяне в лечението. След операция за хипофизен аденом е необходима нова среща с ендокринолога, за да се оцени отново функцията на хипофизата и при нужда да се даде подходяща терапия. Редовното проследяване след това гарантира запазването на ендокринния баланс и липсата на нежелани последици.
автор: д-р Силвия Въндева