Tag: метаболизъм

Какво представлява метаболизмът?

Метаболизмът е комплексът от химичните реакции в тялото, който осигурява енергия за клетките, поддържа температурата, регулира хранителния баланс и управлява растежа и развитието. Това включва процеси като разграждане на храната, производство на енергия, синтез на нови молекули, изхвърляне на отпадъци. Всичко това се случва на два етапа.

Чрез процеса на катаболизъм храната се разгражда на хранителни вещества и се превръща в енергия, необходима за разграждане на мазнините и гликогена, за да се възпроизведе гориво за тялото и в същото време за разграждане на стари и излишни тъкани и клетки. Aнаболизъм е процес, при който се синтезират нови тъкани и клетки, необходими за различните жизнени системи на организма.

Накратко казано, метаболизмът е като една фабрика, която използва суровини за производството на енергия и растеж и която изхвърля ненужното извън нея. Метаболизмът, катаболизмът и анаболизмът са взаимосвързани процеси, които работят заедно, за да поддържат живота и функциите на тялото в оптимално състояние.

Кои са причините за забавяне на метаболизма? Какво се случва, когато той не функционира добре и какви са истините и митовете за него, може да разберете във видеото с доктор Райна Стоянова, която гостува  в предаването „На кафе“ при  Гала.

Какво е базален метаболизъм?

Базалният метаболизъм е комплекс от биохимични реакции, които тялото ни използва, за да можем ние да сме живи и да функционираме. Това е метаболизмът, който се осъществява,  когато сме в покой. Метаболизмът или химичните реакции, които са нужни, за да сме живи, за да дишаме, за да работи сърцето ни, гастроинтестиналния тракт, перисталтиката ни. Базалният метаболизъм е от изключително значение. Колкото по-бърз и добър е той, толко по-добре.

Когато спим, ние също горим калории. Ако се храним с повече фибри например, храносмиламе и горим повече  калории. Едно от най-важните неща, които правим по време на преглед с пациент в Regina Life Clinic е именно да преценим какъв е базалният метаболизъм на пациентите ни.

Защо базалният метаболизъм е различен при различните хора, след като всички дишаме, ядем, спим?

При различните хора базалният метаболизъм е изключително различен и се влияе на първо място от пола – при мъжете той е доста по-бърз заради тестостерона, заради повечето мускули, заради това, че телата са им по-големи. Базалният метаболизъм е много древно кодиран и зависи много от навиците ни и от това как сме го тренирали. Зависи и от фактори като ръст, тегло, в каква фаза от живота сме си.

Какви са факторите, които могат да доведат до нарушение на метаболизма?

Множество метаболитни синдроми и множество метаболитни нарушения биха могли да компрометират базалния ни метаболизъм. На първо място, натрупването на повече мазнини и на повече мастна маса, вместо мускулна или метаболитно активната.

Неправилното хранене и обездвижване също са фактор. Остаряването и това, че не се движим пропорционално на увеличаване на възрастта, също са една от честите причини за забавяне на базалната обмяна. Базалният метаболизъм може да бъде повлиян и е редно да бъде повлиян и има множество начини това да се случи.

Гледайте цялото интервю тук.

Хипофизата е централният регулатор на жлезите с вътрешна секреция. Разположена е в основата на черепа, защитена от костна структура, наречена турско седло. В близост до нея минават основни артерии на мозъка, както и зрителните нерви. В предния дял на хипофизата се произвеждат хормони, които отговарят за функцията на щитовидната жлеза, надбъбречните и половите жлези, растежа и метаболизма.

Аденомите на хипофизата са доброкачествени образувания, които обиквено произлизат от предния дял. В днешно време, поради достъпността и качеството на технологиите за образна диагностика, честотата на откриването им се покачва. Според различни източници аденомите на хипофизата се срещат при сравнително голям процент от населението – межу 10-20%. В огромната си част обаче, те не дават симптоматика и нямат неблагоприятни последици. Клинично значимите аденоми, т.е. тези които причиняват оплаквания, се наблюдават при 1/1000 души.

Симтомите, до които водят, могат да се дължат, както на размера на аденома, така и на хормоналната секреция, ако има такава. При  по-големите аденоми (с размер над 1 см) най-често се наблюдава интензивно главоболие и нарушения в зрението,  а ако бъде притисната здравата тъкан на хипофизата, може да се стигне до намалена функция на периферните жлези. Ако има свръхпроизводство на някой от хормоните, настъпват специфични оплаквания и промени. От аденомите с хормонална свръхсекреция най-чести са пролактиномите, които водят до нарушения в цикъла, намалено либидо, еректилна дисфункция съответно при двата пола. Много по-редки са аденомите, които произвеждат растежен хормон. При тях най-типичните промени са нарастване на крайниците и промяна в чертите на лицето. Те настъпват много бавно, поради което обикновено диагнозата се поставя години след първите симптоми. Чести съпътсващи заболявания, които се дължат на високия растежен хормон, са изява на захарен диабет, артериална хипертония, сънна апнея. Сред редките аденоми са и тези, произвеждащи адренокортикотропен хормон, който регулира функцията на надбъбречните жлези. При тях настъпват метаболитни промени, може да се изяви артериална хипертония и промени във външния вид като окръгляне и зачервяване на лицето, лесно ранима кожа и поява на дълбоки червеникави стрии.

Много често аденоми се установяват случайно при образно изследване по повод на други оплаквания. Обикновено при тях няма повишена хормонална секреция. И в двата случая – на аденом, установен случайно, или на аденом, установен поради наличие на типична симптоматика, е нужна консултация с ендокринолог. По този начин могат да се установят всички оплаквания, да се оцени функцията на хипофизата, както в насока намалена, така и на повишена секреция на хипофизните хормони, да се установи наличието на усложнения или придружаващи заболявания и да се подбере най-правилното лечение.

Откриването на хипофизен аденом не е равнозначно на операция. Голяма част от тях могат да се проследяват или да се прилага медикаментозно лечение. От друга страна, при наличие на индикации за хирургична процедура, ендокринологът може да окаже нужната подкрепа на пациентите, за да бъде прието решението и да няма забавяне в лечението. След операция за хипофизен аденом е необходима нова среща с ендокринолога, за да се оцени отново функцията на хипофизата и при нужда да се даде подходяща терапия.  Редовното проследяване след това гарантира запазването на ендокринния баланс и липсата на нежелани последици.

автор: д-р Силвия Въндева