Остеопороза

-Какво е остеопорозата?

Остеопорозата е социално значимо костно заболяване, характеризиращо се с нарушена здравина на костите.  Това предразполага към повишен риск от фрактури,  инвалидизация и повишен риск от смърт. Здравината на костите има две характеристики: плътност на костта и качество на костната тъкан. Най-предразположени към нарушаване на костната плътност са жените след 50-годишна възраст. Според национално епидемиологично проучване  от 2008-2010 г , 45,5% от жените над 50-години са с намалена костна плътност на бедрената шийка- остеопения.

През 2000-та година остеопорозата е определена като третото социално-значимо заболяване в света (след сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания). През следващите години се качи на второ място в класацията. След 50-годишна възраст една от всеки три жени и един от всеки 5 мъже ще получи през остатъка от живота си най-малко една фрактура вследствие на повишена чупливост на костите. Рискът от бедрена фрактура през живота на жената е по-голям от съответния риск от развитие на рак на гърдата, ендометриума и яйчниците взети заедно. Основната смъртност след бедрена фрактура настъпва в първите 3-6 месеца след нея.

-Как се диагностицира заболяването и какви са факторите за развитие на остеопороза?

Клинично поставянето на диагнозата остеопороза се случва по метода на изключването, с други думи, след като изключим други причини за ниска костна плътност, например остеомалация или хронично бъбречно заболяване и патологични фрактури.

Спадът на естрогените, характерен за характерен за менопаузалната възраст, особено при жените с нисък индекс на телесната маса е един от ключовите фактори, който би следвало да се следи. Хормоно-заместителното лечение в пре-менопаузата и менопаузата има благоприятен ефект върху вертебралните и невертебралните фрактури. Основополагащо е да се дадат съвети за промяна в начина на живот, чрез което да се намали влиянието на модифицируемите рискови фактори и да се засили това на протективните фактори, към които спадат храненето и физическата активност. Адекватният прием на калций и витамин Д с храната е от съществено значение за предотвратяване на остеопорозата. За общата популация след 50-годишна възраст се препоръчва прием на 800-1200 мг калций дневно и 800-1000 IU витамин Д. Млечните храни са предпочитан източник на калций, тъй като набавят едновременно фосфати белтъци. За добро костно здраве ендокринолозите прилагаме правилото на 3-те хиляди: ежедневна консумация на 1000 мг елементарен калций, 1000 IU витамин Д и 1000 мг/кг тегло белтък.

-Кои са рисковите фактори за развитие на остеопороза?

Рисковите фактори са хронологичната възраст и женския пол, с други думи рискова група биха били жените над 50-годишна възраст. Хората, които имат семейна история- майка или баща със счупване на бедрена шийка при минимална травма. Друга рискова група представляват хората с предхождаща фрактура при минимална травма след 50-годишна възраст. Прекомерният прием на алкохол повишава също фрактурния риск, както и тютюнопушенето. Пациентите, които са лекувани с глюкокортикоиди, попадат също в сериозен риск от остеопороза. Пациентите с нарушения в хранителното поведение, като анорексия и булимия, хронични чернодробни заболявания, цьолиакия, хиперпаратиреоидизъм. Хипогонадизъм, бъбречна недостатъчност, ревматоиден артрит, дефицит на витамин Д, таласемия, захарен диабет.

-Какви са необходимите изследвания за диагностициране на остеопороза?

Диагностицирането на остеопорозата се основава на измерването на костно-минералната плътност чрез двойно-енергийна рентгенова абсорбциометрия (DXA). В Regina Life Clinic  разполагаме с най-съвремения скенер с Fan beam /ветрилообразeн лъч/ технологията, която позволява изключително бързо сканиране с минимални нива на облъчване (под 10mRem за сканиране). DXA сканирането е изключително точно, безболезнено и по-ефективно от това на нормалния рентген, когато става въпрос за идентифициране на ниска костна плътност.

У нас се прилага и методът за оценка на фрактурния риск чрез калкулаторът FRAX, който отчита възрастта, пола, телесното тегло и ръст, наличието на предшестваща фрактура, тютюнопушене, прием на алкохол и глюкокортикоиди, наличието на ревматоиден артрит, както и костно-минералната плътност на бедраната шийка , въведена като абсолютна стойност или като Т-скор. Високият риск по FRAX се приема в редица страни като медицинско показание за започване на фармакологично лечение.

 

-Какви трябва да имаме предвид при приема на хранителни добавки  при риск от остеопороза?

При прием на калциеви таблетки трябва да се отчита съдържанието на елементарен (йонизиран) калций, според указанията на производителя. При намалена или липсваща секреция на солна киселина в стомаха не се препоръчва прием на калциев карбонат. Дневният прием на 1000 мг калций се набавя най-лесно с прием на половин литър прясно мляко, съчетано с 50 гр. сирене или кофичка кисело мляко. Що се отнася до витамин Д – препоръчваният дневен прием е 800-1000 IU (20 микрогр) дневно. При мъже и жени с доказан дефицит на витамин Д се препоръчва 2000-4000 IU дневно за 6-8 седмици. Повишеният прие на белтъци също има значение – 1 г/кг тегло, а при по-възрастни пациенти 0,8г/кг. Осигуряването на допълнително количество витамин А, К, както и микроелементи като магнезий и цинк няма значим ефект върху риска от фрактури.

Какво да променим в хранителните ни навици при наличие на остеопороза?

Трябва да ограничим приемът на кофеин до 1-2 дози дневно, тъй като той макар и слабо намалява калциевата абсорбция в червата и увеличава калциевата екскреция с урината. По отношение на алкохола– не се препоръчват повече от 3 питиета дневно (1 питие= 120 мл вино или 30 мл твърд алкохол или 260 мл бира).

Физическата активност е изключително важен фактор. За 1 седмица имобилизация може да се загуби толкова костна маса, колкото при нормална физическа активност за цяла година. По-високото ниво на физическа активност през средната възраст е съпроводено с намален риск от фрактура на бедрото в по-напреднала възраст.

 Автор: д-р Райна Стоянова

Телесна композиция – ключът към здравето

Процентът мазнини е мярка за нивото на нашата физическа форма. Доказано е, че намаляването на излишните телесни мазнини и увеличаването на чистата мускулна маса намаляват риска от настъпването на редица заболявания като високо кръвно налягане, сърдечно-съдови заболявания, диабет и рак.

Златен стандарт в измерването на телесния състав и морфология на тялото е остеоденситометрията или DXA сканирането. То е изключително точно и прецизно измерване, което дава пълна информация за плътността на костите, мускулната маса и процента на мазнини. Изследването диагностицира и наличието на остеопороза в най-ранен етап.

Повече за DXA сканирането в Regina Life Clinic вижте тук.

 

Как да увеличим чистата мускулна маса и да комбинираме това с нисък процент телесни мазнини?

Как да се храним, за да постигнем оптимален баланс?

Как да се справим с инсулиновата резистентност?

Отговорите на тези въпроси дава доктор Райна Стоянова в предаването „Светът на здравето“ по бТВ.

 

 

Чия семена

Чия семена

Чия семена – дребни и твърди семена, плод на растение, което много наподобява градинския чай, с изключително малки размери. До преди известно време дребните семена на растението са се отглеждали само като декоративен елемент, но с изучаването на техния състав и полезни свойства става ясно, че те могат да бъдат потенциален източник на полезни вещества за организма.

Трудно би било да се опишат в няколко изречения всички полезни свойства на „храната за бягащи – Чия„, както векове наред са я наричали индианците. Твърдят, че консумацията й е свързана с прилив на енергия, както и със значително повишаване на издръжливостта на организма.

Това се обяснява със съдържанието на големи количества калий, натрий, калций, фосфор, цинк и манган в състава на семената от чия. Освен това, съдържанието на полиненаситени, мононенаситени и наситени мастни киселини повишава полезността на зърнената култура.

Голяма част от мазнините всъщност са омега-3 мастни киселини и алфа-линоленова киселина, за които вече съществуват достатъчно данни колко ценни са за доброто физиологично състояние на организма.

Как да преборим пролетната умора и да подсилим защитните си сили?

Как да преборим пролетната умора и да подсилим защитните си сили?

През междинните сезони, какъвто е пролетта, обичайно имунната ни система е отслабена и  тялото ни по-трудно посреща предизвикателствата на новия сезон. Резките промени на температурите навън, които наблюдаваме през последните седмици, допълнително стресират организма ни. Освен че се чувстваме по-отпаднали, уморени и мудни, вероятността да се разболеем от настинка, грип или парагрип сега е доста по-висока от всеки друг момент в годината. Ето защо, в началото на пролетния сезон е важно да се погрижим за себе си и да подсилим защитните си сили.

Витамини и минерали – защо наистина са толкова важни и как да си ги набавим с ежедневното меню?

В общия случай, най-удачният вариант е да си набавим витамини и минерали, така важни за правилното функциониране на имунната ни система, по естествен начин – чрез балансирано, разнообразно хранене. За повече витамин С, заложете на цитрусовите плодове и шипкитеНай-добре е да се консумират сезонни плодове и зеленчуци, които са със съхранено съдържание на витамини.

Ролята на мазнините – защо са важен елемент в хранителния режим?

За имунитета е важно да се снабдяваме и с мастно разтворимите витамини А и Е, които имат силни антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. Съдържат се съответно в морковите, сладкия картоф, млякото, маслото, черния дроб, ядките, семената, авокадото. Витамин Д, който така нашумя напоследък, има изключителни ползи по отношение на имунните ни функции. Въпреки името си, това не е обикновен витамин, а стероиден хормон, който има способността да влияе на около 2000 гена в човешкия организъм.Той също така произвежда над 200 антимикробни пептида, най-важният от които е кателицидин, естествено срещащ се широкоспектърен антибиотик.Това е едно от обясненията защо витамин Д е толкова ефективен срещу настинки и грип.

Защитните функции на имунната система се повлияват от енергоприема чрез храната и от хранителните вещества в нея. Високият енергиен прием е свързан с нарушен отговор на лимфоцитите – важни защитни клетки на имунната система. Увеличеният прием на мазнини с храната, от друга страна, потиска функциите на други основни имунни клетки – Т клетките и естествените клетки “убийци”. В множество проучвания се доказва, че капацитетът на имунните клетки “убийци“ е  увеличен, когато приемът на мазнини е  намален от 32% на 22%от енергийната стойност на храната. Освен количественото съдържание на мазнините в диетата, значение има и видът им. Рибните мазнини,например, са богати на дълговерижни омега-3 мастни киселини, които имат противовъзпалителен ефект, и потискатотделянето на цитокини, както и намаляват тяхното възпалително действие.Полезни са и мазнините в ядките, които съдържат също омега-3 мастни киселини. Те са представени главно от алфа-линоленовата киселина, която не  е дълговерижна, но от нея в организма се образуват дълговерижните омега-3 мастни киселини, които имат подкрепящо имунните функции и антивъзпалително действие.Препоръчително е да се избягва свръхконсумацията на захар и богати на захари храни, тъй като те също увеличават отделянето на цитокини.

Ролята на антиоксидантите

Левкоцитите освобождават свободни радикали в отговор на взаимодействието си с инфекциозен агент, а те при натрупването си в организма водят до така наречения “оксидативен стрес“, което уврежда нормалните клетките. Ето защо, за правилното функциониране на имунната система е важно да се поддържа адекватен антиоксидантен статус в организма. Богати на вещества с антиоксидантно действие са плодовете из зеленчуците, особено тези с ярки и наситени цветове – „цветовете на светофара“: витамин С, каротени, биофлавоноиди. Зеленият и черният чай също са прекрасни източници на биофлавоноиди.  Други антиоксиданти са редица ензими, които участват в антиоксидантната система. Като кофактори на тези ензими служат някои минерални вещества като цинк, селен, манган. Тези минерални вещества са с високо съдържание в пълнозърнестите храни, в бобовите храни, в месото.

хранене

Ролята на протеините

За подобряване на имунния статус е от изключително значение да консумираме адекватно количество белтъци. Хората, които са на вегетарианска диета, могат да построят достатъчно добре хранителния си режим, за да получават пълноценен белтък. Белтъците  са необходими за синтеза на имуноактивни молекули и рецептори и трябва да присъстват в достатъчни количества в дневния хранителен прием. Като говорим за белтъци, не е задължително те да са непременно от животински произход. Техните растителни алтернативи са бобовите храни, зърнени храни и ядки, както и зеленчуци като броколите например. Монодиети само на плодове и зеленчуци, или на соковене трябва да се прилагат за дълго време, защото могат да нарушат имунитета на организма.

Имунна система и чревно здраве – каква е връзката?

Редица изследвания документират значението на чревното здраве върху силата на имунната система.Микробиомът или разнообразието от бактерии, вируси, гъби, първаци и археобактерии, които са колонизирали успешно стомашно-чревния тракт се влияят от мнжество фактори и допринасят изключително за здравето ни на

Modulation Of Immune System Response – Biological Self Restore

различни нива. Според изследване, публикувано от сп. Nature, Immunology Reviews през май 2009 г., комплексното влияние на тези бактерии поддържа правилното развитие на множество защитни механизми.Сред тези механизми са и чревните лимфоидни тъкани. Един тип от тях са наречени тъканите на Пейер (Peyer’s patches) – те следят за попадането на болестотворни бактерии в червата.

При засичането им, именно те започват генерирането на имунен отговор в лигавицата. С помощта на намиращите се в тъканите на Пейер макрофаги, дендрити, В-лимфоцити и Т-лимфоцити се активизира имунната система.При нарушения в чревния микробиом обаче настъпва хранителен, витаминен, воден, химичен и други типове дисбаланс, които пряко влияят върху здравето и ефективността на чревните лимфоидни тъкани и имунитета като цяло. Ето защо е изключително важно д

а консумираме ежедневно пробиотични храни, като пробиотично мляко. Ферментиралите млечни продукти образуват правилната флора в червата. Полезните бактерии в тях разграждат токсините и поддържат човешкия имунитет. Пробиотичните млека и кефирът съдържат не само бифидобактерии, които подобряват чревната микрофлора, но и витамини А, В, D, Е, които са от съществено значение за човешкото здраве. В червата ни има множество механи

зми за производство на хормона на щастието- серотонин, а за регулярното им функциониране, микробиомното здраве е от изключително значение. От друга страна млякото съдържа аминокиселината трипофан, който помага за производството на серотонин в стомаха. Така че здравословната чревна микрофлора е гаранция не само за добро здраве, но и за приповдигнато настроение и следователно имунитет.

Като заключение може да обобщим, че балансираното разнообразно хранене, богато на витамини, антиоксиданти, белтъчини, полезни мазнини, фибри и пробиотични храни е ключов фактор за поддържането на здравето, в частност и на имунната система. Пълноценният сън, адекватната хидратация и систематичното упражняване на физическа активност са не по-малко важни, за здравето ни. Не подценявайте всичко това и се възползвайте максимално от сезонните плодове и зеленчуци и слънцето навън. Старайте се да консумирате пробиотични храни поне два пъти  дневно, избирайте крехки меса, повече риба, пълнозърнести продукти и изпивайте поне 1,5-2 литра вода ежедневно. Не забравяйте и мислите и емоциите си, позитивно заредени, усмихнати и щастливи са здравите хора. Заредете се позитивно с усмивка, бъдете щастливи и се наслаждавайте на живота!

Автори:
/Райна Стоянова и Кристина Вавура/

0
Back to Top

Търсене на продукти

Продуктът е добавен във вашата количка